А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ю Я

Желязодефицитна анемия

На латински език: Anaemia ferripriva.
На английски език: Iron deficiency anemia.

Определение: Желязодефицитната анемия е микроцитна, хипохромна анемия, която се дължи на дефицит на желязо в организма.
Това е най-честата анемия - 80% от всички анемии. Среща се по-често при жени – те имат по-голяма потребност от желязо поради менструация, бременност и лактация.

Етиология: Най-честите причини за железен дефицит са:
1. Недостатъчен внос на желязо с храната.
2. Недостатъчна резорбция, напр. при малабсорбционен синдром, след резекция на стомаха, на тънките черва, при хроничен атрофичен гастрит.
3. Повишена потребност по време на растеж, бременност, кърмене, при лечение на витамин В12- дефицитна анемия с витамин В12.
4. Хронични кръвозагуби:
- от храносмилателния тракт: варици на хранопровода, ерозивен гастрит, язвена болест, дивертикул на Mekel, улцерозен колит, дивертикули и полипоза на дебелото черво, рак на стомаха, на колона, тенийни инфекции, хемороиди и др.
- генитални кръвотечения: мено- и метрорагии, при тумори на матката.
- от отделителната система: при тумори на бъбреците, уретера, пикочния мехур, при уролитиаза, вродени заболавания.
- кръвозагуби от нос, бял дроб, при операция, при хеморагична диатеза, при продължително лечение с нестероидни противовъзпалителни средства и др.

Патогенеза: Железният дефицит има три стадия:
1. Прелатентен железен дефицит – има недостиг на желязо в депата.
2. Латентен железен дефицит – това е стадий на желязодефицитна еритропоеза без анемия.
3. Желязодефицитна анемия – има понижение на хемоглобина, еритроцитите, хематокрита.

Клиника: Началото на заболяването е бавно, безсимптомно поради бавността на намаление на железните депа.
В стадий на латентен железен дефицит се понижава активността на Fe-съдържащите ензими.
В стадия на желязодефицитна анемия се наблюдават:
1. Общи симптоми:
- отпадналост, обща слабост, лесна уморяемост, поява на задух при усилие;
- главоболие, “замайване”, намалена концентрация;
- бледост на кожата и видимите лигавици, особено по твърдото небце и под езика;
- тахикардия, функционален систоличен шум на сърдечния връх (дължи се на турбулентността на кръвния ток при намален вискозитет), понижено артериално налягане;
- неспокойствие, раздразнителност, нарушение на съня.
2. Кожно-лигавични симптоми:
- синдром на Plummer-Vinson: атрофия на лигавицата на езика, орофаринкса и хранопровода, парене по езика и болезнено и затруднено гълтане;
- рагади в усните ъгли;
- суха кожа, тънки и чупливи косми, ноктите са тънки, плоски (platonychie), понякога са вдлъбнати (koilonychia) като часовниково стъкло, иман надлъжни рагади и са лесно чупливи.

Лабораторни изследвания:
I. В стадий на прелатентен железен дефицит се установява: понижен серумен феритин и желязо в костния мозък.
II. В стадий на латентен железен дефицит допълнително е понижено и серумното желязо, сидеробластите в костния мозък също са понижени, а трансферинът е повишен.
III. При желязодефицитна анемия:
1. Хемоглобинът е понижен при мъже под 130 g/l, а при жени – под 120 g/l. При лека анемия хемоглобинът е до 90 g/l , при средно тежка – 90-60 g/l , а при тежка анемия – под 60 g/l.
2. Броят на еритроцитите е намален при мъже под 4,0 х 1012/l, а при жени – под 3,8 х 1012/l.
3. Оцветителният индекс е понижен под 0,80, а често достига 0,60-0,55. Показва, че понижението на хемоглобина е по-изразено, от това на еритроцитите.
4. Хематокритът е под 0,35.
5. Концентрацията на хемоглобина в еритроцитите (МСН) е понижена –под 27 pg.
6. Морфологията на еритроцитите е променена:
- микроцитни еретроцити – имат намален среден обем (MCV) – 55-70fl.
- анизоцитоза – еритроцити с различна големина.
- пойкилоцитоза – еритроцити с различна форма.
- хипохромни (слабо оцветени) еритроцити с голямо просветляване в центъра – анулоцити (песарни форми).
7. При тежък железен дефицит може да има тромбоцитопения и левкопения с релативна лимфоцитоза.
Биохимичните изследвания на кръвния серум показват:
1. Понижено серумно желязо;
2. Повишен ТЖСК и латентен ЖСК, намалено насищане на трансферина до 5-10% при норма 33%;
3. Понижен серумен феритин.
Миелограмата показва: липса на еритробластна хиперплазия, въпреки еритропоетичната стимулация, поради липса на желязо.

Диагноза: Поставя се лесно въз основа на анамнезата, клиничната картина и лабораторните изследвания. Понякога е по-трудно да се открие причината за дефицит на желязо. Провеждат се фиброгастроскопия, иригография, ректороманоскопия, изследване на изпражненията за доказване на кръв в тях, гинекологичен преглед при жените и др.

Диференциална диагноза:
1. Сидеробласни анемии – протичат с хипохромна анемия, но с повишено серумно желязо.
2. Симптоматични хипохромни анемии – при хронични инфекциозни заболявания, при тумори, колагенози, бъбречни и чирнодробни заболявания, при отравяне с олово и др.Тук има симптоми, характерни за основното заболяване. Серумното желязо е понижено, но липсва повишение на ТЖСК, а феритинът е нормален или повишен.
3.Таласемия минор, когато настъпи железен дефицит.

Лечение: Лечението бива:
1. Етиологично – отстраняване на причината за железен дефицит.
2. Заместително лечение – провежда се с желязосъдържащи препарати.
Перорални препарати са напр. Ferrogradumet, Tardyferon, Maltofer Fol, Hemofer и др.
При пероралната терапия с железни препарати могат да се наблюдават странични явления: гадене, метален вкус в устата, стомашен дискомфорт, запек или диария, оцветяване на изпражненията в черно.
При противопоказания за перорално лечение (хроничен атрофичен гастрит, язвена болест, резециран стомах и др.) се провежда парентерално лечение. Използват се напр. Ferrum Hausman и Venofer. При парентералното лечение може да се наблюдават следните нежелани ефекти: реакция на свръхчувствителност, треска, уртикария, миалгия и артралгия.
Продължителността на лечението зависи от причината , довела до железен дефицит.