А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ю Я

Ехинокок на белия дроб

На латински език: Echinococcosis.
На английски език: Echinococcosis, Hydatid disease.

Синоними: Кучешка тения.

Определение: Ехинококозата е зооантропоноза с хронично протичане и най-често засягане на черния дроб (50-60%), след това белите дробове (35%), мозък (3-5%), слезка, бъбреци и др.

Етиология: Причинява се от Echinococcus granulosus – лентовиден червей от род Echinococcus, сем. Taeniidae. През жизнения си цикъл ехинокока сменя два гостоприемника – краен (куче, вълци, чакали, лисица) и междинен (човек, овце, свине, кози, коне).
Полово зрелият стадий на ехинокока представлява малка тения, която се развива в тънкото черво на крайния гостоприемник. Тенията е с размери 3-5.5 mm, състои се от глава (сколекс), шийка и 3-4 членчета. Сколексът има двоен венец от кукички и 4 смукала чрез които се закрепва за чревната стена. Първите членчета са безплодни, третото е хермафродитно (съдържа мъжки и женски полови органи), а четвъртото е зряло – има матка с много яйца (400-800). Яйцата съдържат шесткукест ембрион (онкосфера).
Ларвният стадий на ехинокока се развива в междинния гостоприемник. Представлява киста, изпълнена с течност. Размерите й варират от просено зърно до глава на новородено дете и по-голяма.

Патогенеза: В тънкото черво на крайния гостоприемник (куче) последното зряло членче на тенията се откъсва. Изпълнените с яйца зрели членчета се отделят при дефекация или активно изпълзяват и предизвикват дразнене в аналната област. Кучето разнася яйцата по цялото си тяло. Във външната среда яйцата са много издръжливи, могат да преживеят месеци и дори години. Човек се заразява по:
1. Храносмилателен път:
- директно - контакт с куче по козината, на което има яйца;
- индиректно – чрез замърсени плодове и зеленчуци, замърсена вода.
2. Аерогенен път – вдишване на прах, съдържащ ехинококови яйца.
При поглъщане на яйцата от междинния гостоприемник (човек) онкосферите се освобождават от обвивките и чрез кукичките проникват през стената на тънкото черво в кръвоносните съдове. Чрез венозната система достигат до синусоидите на черния дроб, където циркулацията се забавя. По размери онкосферите са почти равни на капилярния лумен и преминаването им е затруднено. Понякога те преминават капилярите на черния дроб и по чернодробните вени, долната празна вена достигат сърцето и оттам попадат в белите дробове.
В белия дроб яйцата попадат и при вдишване на прах, съдържащ яйца.
Крайният гостоприемник (куче) се заразява, когато изяде опаразитен с ехинококови кисти орган на междинния гостоприемник (овца, свиня, едър рогат добитък). От сколексите се развиват половозрели тении. Кучето започва да отделя яйца 100 дни след инвазирането му. Тенията живее в червата на кучето 5-6 месеца, а понякога година и повече.

Патоанатомия: След като онкосферите попаднат в белия дроб, те се превръщат в кисти. Стената на кистата се състои от:
1. Вътрешна (зародишна) обвивка – membranа germinativa. Служи за размножаване на паразита.
2. Външна (хитинова) обвивка – membranа cuticularis. Служи за храненето му.
Около кистата се разраства съединителна тъкан, като реакция на макроорганизма, при което се образува фиброзна капсула. Тя се стреми да ограничи нарастването на кистата, но е мека, еластична и тя нараства. Фиброзната капсула и хитиновата обвивка се отделят една от друга с цепковидно пространство, изпълнено с лимфа. Чрез това пространство става обмяната на веществата между паразита и хазяина.
Кистата е изпълнена с бистра течност, съдържаща янтарна киселина и някои минерали.
От зародишната обвивка чрез пъпкуване се образуват протосколекси. Зрелите сколекси се откъсват и плуват свободно в кистата, образуват т. нар. “хидатиден пясък”. В цялата киста може да има над 2 млн. сколекси. Кистите, съдържащи сколекси са фертилни. По-често кистите в белия дроб са афертилни. Обикновено са единични, но понякога могат да бъдат и множествени.
Нарастването на ехинококовата киста в белите дробове става значително по-бързо, отколкото в другите органи.

Клинична картина: В протичането на заболяването се наблюдават три стадия:
1. Безсимптомен стадий - от момента на инвазирането до появата на първите симптоми. Продължава от 6-12 месеца до няколко години. При деца този стадий е много по-къс. Кистата може да нараства с по 2 сm на месец.
2. Стадий на изявена симптоматика. Може да се наблюдава:
- тежест или бодеж в съответната гръдна половина. По-силна болка има при периферно разположена киста, близо до плеврата;
- суха, мъчителна кашлица;
- кръвохрак;
- субфебрилна температура;
- задух;
- отпадналост, обща слабост.
При обективното изследване се установява притъпен перкуторен тон, отслабено дишане.
3. Стадий на усложненията:
- Нагнаяване на кистата – развива се абсцес на белия дроб.
- Перфорация на кистата: в бронх - при изхрачване на цялото съдържимо на кистата се получава кухина, изпълнена с въздух – пневмокиста; в плевралната кухина, в перикард, в големи съдове, в перитонеалната кухина през диафрагмата и др. Може да настъпи дисеминация и да възникне вторична множествена ехинококоза. При тежки случаи се развива анафилактичен шок.
- Петрификация (калциране) на кистата.

Изследвания:
1. Лабораторни изследвания. Установява се еозинофилия. Провеждат се имунологични изследвания - РПХА, ELISA.
2. Рентгеново изследване на гръдния кош. Установява се:
- кръгла, хомогенна сянка с резки очертания;
- при частично изхрачена киста в бронх се вижда хидроаерично ниво;
- при рентгеноскопия се наблюдава симптом на Неменов – при вдишване кистата се увеличава, а при издишване – намалява.

Диагноза: Често диагнозата се поставя случайно при рентгеново изследване по друг повод.

Диференциална диагноза: Прави се с: непаразитарни белодробни кисти, доброкачествени и злокачествени тумори на белия дроб, белодробен абсцес, туберкулом и др.

Лечение:
1. Консервативно лечение – при кисти с диаметър до 5 сm. Провежда се лечение по схема с Zentel (Albendazol) или Vermox (Mebendazol).
2. Оперативно лечение. Извършва се:
- ехинококектомия – отстраняване на ехинококовата киста;
- резекция на част от белодробния паренхим – при периферни кисти.
Оперираните болни се наблюдават най-малко 5 години. Извършват се периодични контролни прегледи и имунологични изследвания.

Профилактика: Лична профилактика: недопускане на контакт със скитащи кучета, редовно измиване преди ядене на ръцете, измиване на плодовете и зеленчуците преди консумация. Обществена профилактика: провеждане на профилактични дехелминтизации на разрешените кучетата, строг ветеринарно-санитарен контрол при клането на домашни животни в личното стопанство.