А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ю Я

Екскреторни пътища на бъбрека

Към екскреторните пътища на бъбрека се отнасят:

1. Малки чашки (сalyces renales minores). Броят им е средно 8-9. Обхващат по една, а понякога по 2-3 бъбречни пирамиди. Дистално малките чашки се отварят в големите чашки.

2. Големи чашки (calyces renales majores). Най-често са две – горна и долна, но могат да бъдат и три. Големите чашки се сливат и образуват бъбречното легенче.

3. Бъбречно легенче (pelvis renalis). Заедно с малките и големите чашки се разполага в бъбречния синус. Има форма на фунийка, чийто стеснен край се продължава в пикочопровода. В областта на хилуса легенчето се разполага зад клоновете на бъбречната артерия и вена.

4. Пикочопровод (ureter). Дължината му е около 30 сm, има диаметър около 7-8 mm. Започва от бъбречното легенче и се отваря в пикочния мехур. Разполага се по задната коремна стена, след което навлиза в малкия таз. По протежението на уретера има три стеснения:
- в близост до мястото на излизането му от легенчето;
- при навлизането в малкия таз;
- при преминаването му през стената на пикочния мехур.
Диаметърът му в тези места е 3-4 mm.

Стената на чашките, легенчето и уретера е изградена от:

1. Лигавица (tunica mucosa). Покрита е с преходен епител.

2. Мускулен слой (tunica muscularis). Състои се от надлъжни и циркулярни гладкомускулни влакна, подредени в два слоя – вътрешен (надлъжен) и външен (циркулярен). В долната трета на уретера се добавя още един надлъжен слой. Чрез перисталтични съкращения на мускулатурата урината се провежда от легенчето до пикочния мехур.

3. Адвентиция – състои се от хлабава съединителна тъкан, която съдържа кръвоносни съдове и нерви.