А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ю Я
Глюкоза в кръвта
Определянето на глюкозата в кръвта е едно от най-масовите изследвания в клиничната лаборатория. В практиката се използва най- често термина кръвна захар. Може да се изследва: кръвна захар на гладно (сутрин след 8-10 часово гладуване); случайна кръвна захар (по всяко време); постпрандиална кръвна захар (след нахранване); и като част он ОГТТ.
Показания за изследване: съмнение за диабет, наличие на глюкозурия, контрол на болни от диабет, на бременни диабетички, при хипогликемични състояния.
Биологичен материал: серум или плазма от капилярна или венозна кръв. Концентрацията на глюкозата във венозна кръв е с 0,1-0,2 mmol/l по-ниска в сравнение с капилярната кръв.
Лекарствена интерференция: Фалшиво по-ниски стойности за глюкозата се установяват при рязко повишена концентрация в кръвта на пикочна киселина, креатинин, витамин С. Глюкозата в кръвта се повишава при лечение с глюкокортикоиди, тиазидни диуретици, изониазид, декстран 40, салицилати, трициклични антидепресанти, естрогени, адреналин и др. Кофеинът повишава кръвната захар, а L-допа, метилдопа, анаболни стероиди, алкохол я понижават. Тежки хипогликемии могат да настъпят у болни, получаващи бета-блокери и поставени на хемодиализа.
Референтни граници:
новородени: 1,1-1,3 mmol/l
деца и възрастни: 2,78-5,55 mmol/l
Повишени стойности (хипергликемия):
1. Физиологични състояния - алиментарна хипергликемия (след нахранlане). Тя продължава около 1-2 часа след приемане на храна, не надхвърля бъбречния праг, поради което не се съпровожда с глюкозурия. Кратка хипергликемична фаза се наблюдава при тежки физически усилия и психическо напрежение.
2. Захарен диабет.
3. При повишени инсулинови антагонисти: глюкокортикоиди, АКТХ, растежен хормон, адреналин, тироксин, глюкагон (болест на Иценко-Cushing, акромегалия, глюкагоном, тежка тиреотоксикоза, феохромоцитом, тумори в хипофизо-диенцефалната област, тумори и хиперплазия на надбъбречната кора и др.).
4. Възпалителни заболявания на панкреаса (остър панкреатит, некроза на панкреаса).
5. Енцефалити, менингити, кръвоизливи, тумори на мозъка, комоцио, операции – дължи се на централното дразнене на симпатикуса и свързаната с това продукция на хормони с хипергликемично действие.
6. Миокарден инфаркт.
7. Изгаряне.
8. Отравяне с въглероден оксид, стрихнин, наркотични средства, кофеин, хромови, живачни соли. Хипергликемията се предизвиква по централен път или чрез директно увреждане на черния дроб.
9. Хипергликемии при първични чернодробни увреждания.
10. Хемохроматоза - увреждане на черен дроб, панкреас.
Намалени стойности (хипогликемия):
1. Физиологични състояния - у лица, извършващи тежка физическа работа, при големи психически натоварвания, като хипогликемията обикновено се предхожда от краткотрайна хипергликемична фаза.
2. Инсулинов излишък – инсулином, предозиране на антидиабетни медикаменти.
3. Недостатъчно постъпване на глюкоза в кръвта - недоимъчно хранене, малабсорбция, гликогенози, хепатопатии (отравяния с органични, арсенови и бензолови съединения, хлороформ, тетрахлорвъглерод, фосфор, при чернодробни метастази или първичен чернодробен карцином, вирусни хепатити и др.).
4. Недостатъчност на инсулинови антагонисти – Адисонова болест, хипотиреоидизъм, хипокортицизъм.
5. Бъбречни заболявания – ренална глюкозурия.
Двучасов постпрандиален тест
Концентрацията на глюкозата се определя 2 часа след приемане на храна. Диагностичната чувствителност на този прост натоварващ тест при болни от инсулинонезависим захарен диабет е по-висока в сравнение с изследването на глюкозното ниво на гладно.
Показания за изследване: за откриване на болен от захарен диабет.
Биологичен материал: серум (плазма) от капилярна кръв.
Провеждане: между 6 и 8 h сутринта пациентът приема закуска, съдържаща около 100 % въглехидрати, смесени с други хранителни вещества (напр. 2 филийки хляб с масло, 2 чаени лъжички конфитюр, чай със 2 чаени лъжички захар). Кръв за изследване се взема еднократно, 2 h след приемане на закуската.
Референтни граници:
нормални до 7,77 mmol/l
гранични стойности между 7,77 и 9,99 mmol/l
патологични над 9,99 mmol/l
След приемане на храна, нивото на глюкозата показва тенденция за възстановяване на съответните индивидуални стойности на гладно. На 120 минута тя трябва да е под 7,77 mmol/l, като най-често е около 6,7 mmol/l. Стойности над 11,1 mmol/l са сигурно указание за захарен диабет.
