А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ю Я
ГГТ
Гама-глутамил трансферазата участва чрез глутамиловия цикъл в трансмембранния транспорт на аминокиселини и пептиди, като пренася глутамилови остатъци от едни върху други пептиди. ГГТ има най-висока активност в органи и структури с интензивен, белтъчен синтез и секреция (микрозомален ретикулум и други мембрани на чернодробните паренхимни клетки, жлъчни капиляри, панкреас, проксимални бъбречни тубули и др.).
Показания за изследване: При съмнение за различни заболявания на черния дроб, защото повишението на ГГТ е много чувствителен показател, въпреки, че не носи информация за естеството на заболяването.
Биологичен материал: Серум отделен от кръв взета при стандартни условия, защото някои антикоагуланти подтискат активността на ГГТ.
Лекарствена интерференция: Като адаптивен ензим, синтезът на ГГТ се увеличава при хронична употреба на алкохол, барбитурати, противогърчови средства.
Референтни граници: При жени до 35 U/l и мъже 7-50 U/l, но са зависими от метода.
Увеличението на ГГТ е показател за микрозомална индукция в чернодробните паренхимни клетки, холестаза и паренхимно увреждане, независимо от причината:
1. Увеличение 10 пъти над горната референтна граница на ГТТ има при всички случаи на хронична микрозомална индукция:
- продължителна холестаза;
- хроничен алкохолизъм (при спиране употребата на алкохол, ГГТ се нормализира след 3-4 седмици).
2. Увеличение 5-10 пъти над горната референтна граница:
- хепатит, цироза;
- продължително лечение с антиконвулсанти;
- тумори на черния дроб.
3. Увеличение до 5 пъти над горната референтна граница:
- остро алкохолно отравяне при неалкохолици;
- продължително лечение с фенобарбитал;
- продължително лечение с туберкулостатици (рифампицин).
