А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ю Я

Вирусни пневмонии


Определение:
Грипната пневмония представлява остро възпалително заболяване на белия дроб. Среща се най-често по време на епидемия, през студените и влажни мисеци на годината. Рискови болни са лица над 65г., с хронични белодробни заболявания, със сърдечни пороци и намален имунитет.

Етиология: Причинява се от три типа грипни вируса А, В, С. Грипният вирус А засяга всички възрастови групи, а В се среща предимно при по-млади лица.

Патогенеза: Инфектирането става по въздушно-капков път. Грипният вирус уврежда епителните клетки на дихателните пътища и алвеоларните клетки тип І и ІІ. Често на основата на грипната инфекция се развива бактериална суперинфекция.

Патоанатомия: Развива се интерстициална пневмония, с оток, ексудат, лимфоцитна инфилтрация. При тежки случаи се наблюдават масивни хеморагии в интерстициума.

Клиника: Чиста грипна пневмония се среща рядко. Обикновено към 4-ия ден настъпва бактериална суперинфекция – най-често със стафилококи. Различават се две клинични форми:
1. Лека форма. Започва с катар на горните дихателни пътища. Налице е фебрилитет 37.5-38 ◦С, суха, дразнеща кашлица, гнойни храчки се появяват след настъпване на бактериална суперинфекция към 4-5-ия ден. Болните се оплакват то отпадналост, главоболие, болки в мускулите, гадене, повръщане, сухота в гърлото, промени в гласа. Физикалната находка е бедна, може де се чуе изострено везикуларно дишане и сухи хрипове.
2. Тежка форма. Има висока температура, изразена интоксикация, бързо се развива дихателна и сърдечна недостатъчност, белодробен оток. Тази фарма се среща предимно у лица с понижен имунитет.

Изследвания:
1. Лабораторни изследвания. Кръвната картина обикновено е непроменена. Понякога има лимфопения, ускорена СУЕ.
2. Рентгеново изследване. Установяват се данни за интерстициална пневмония – двустранни петнисто-ивицести сенки.
3. Вирусологични и серологични изследвания – РСК, РЗХА, имунофлуоресценция, ELISA.

Усложнения: Най-честите усложнения са: бронхиолит, миокардит, перикардит, остра сърдечна недостатъчност и ритъмни нарушения.

Диагноза: Сигурна диагноза се поставя чрез вирусологичните и серологични изследвания.

Лечение: Прилагат се противогрипни средства (Amantadine, Rimantadine) за 5-7 дни. При наличие на добавена бактериална инфекция се започва антибиотично лечение съобразно антибиограмата.
Прилагат се противокашлични средства, антипиретици, аналгетици. При нужда се провежда кислородолечение, инфузионна терапия.

Прогноза: При леките форми прогнозата е добра. При тежки форми и увредени пациенти смъртността е между 30 и 50%.

Профилактика: По време на епидемии трябва да се избягва контакт с болни. Прилагането на противогрипна ваксина намалява заболеваемостта.

Публикувай статия