А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ю Я
Билирубин
Билирубинът е оранжево-жълт пигмент, който се открива в жлъчката. Ежедневно в човешкия организъм се образуват около 250-300 mg билирубин. Около 80% от това количество произхожда от разграждането на хемоглобина, освободен при разрушаване на остарелите еритроцитите в моноцитно-макрофагеалната система (ММС) - предимно в слезката и в по-малка степен в костния мозък и черния дроб (клетки на Купфер). Останалите 15-20% от образувания билирубин са резултат от разграждане на цитохроми, каталази, пероксидази, миоглобин. Преобладаващата част от тези разградни процеси протича в черния дроб.
Хемът се получава от хемоглобина след отделяне на глобин. След отделяне на желязото от хема се образува биливердин. Под действието на биливердинредуктазата биливердинът се превръща в α-билирубин - неконюгиран билирубин (индиректен). Той не е разтворим във вода. 95% от него се транспортира от ММС до черния дроб, свързан с кръвно-серумния албумин. Несвързаният с албумин билирубин е мастно разтворим, проявява афинитет към нервната тькан. Той е силно токсичен и при големи количества може да причини мозъчни увреждания - билирубинова енцефалопатия.
В черния дроб комплексът албумин-билирубин преминава в синусоидалното пространство, отделя се албумина и билирубиновата молекула се пренася в хепатоцита. Тук се осъществява процесът на конюгиране – свързване на неконюгирания билирубин с глюкуронова киселина. Образува се предимно билирубиндиглюкуронид. Този конюгиран билирубин е директен и водноразтворим. Той преминава в дуоденума. В червата настъпват процеси на деконюгиране и редукция от чревната бактериална флора до образуване на уробилиноген. Около 20% от него се реабсорбира и чрез ентерохепаталния път попада отново в хепатоцитите. Една незначителна част от уробилиногена попада в кръвообръщението и се отделя в урината. В дебелото черво основната част от уробилиногена се превръща в стеркобилиноген, който се окислява в стеркобилин и се отделя във фекалиите.
Двете форми на билирубина се означават като:
1. Неестерифициран билирубин - неконюгиран, индиректен, свободен билирубин.
2. Естерифициран билирубин - конюгиран, директен, свързан билирубин.
Показания за изследване: заболявания на черния дроб и жлъчните пътища.
Биологичен материал: серум или плазма от венозна кръв, серум или плазма от капилярна кръв при новородени за спектрофотометрия.
Референтни граници:
общ билирубин 3,4 – 21 μmol/l
директен билирубин 0,8 – 8,5 μmol/l
Спектрофотометрично определяне:
Новородени
1-и ден до 80 μmol/l
2-и ден до 130 μmol/l
3-и ден до 165 μmol/l
4-и ден до 200 μmol/l
5 и 8 ден до 200 μmol/l
9 и 10 ден до 165 μmol/l
Недоносени деца до 150 μmol/l
През следобедните и вечерните часове концентрацията на билирубина намалява до около половината от стойностите измерени сутрин.
Хипербилирубинемия (повишена концентрация на билирубин в кръвния серум ) може да се наблюдава при нарушение на всеки един от етапите на обмяната на билирубина:
1. Повишено освобождаване на хем вследствие на хемолиза, неефективна еритропоеза, след големи кръвоизливи, след хеморагични инфаркти. Например при: таласемии, сърповидноклетъчна анемия, вродена микросфероцитоза, глюкозо-6-фосфатдехидрогеназен дефицит в еритроцитите, хемолитична болест на новороденото, автоимунни хемолитични анемии, пароксизмална нощна хемоглобинурия, мегалобластни анемии, сидеробластни анемии, еритролевкози и др.
2. Прием на някои медикаменти - салицилати, сулфонамиди, антибиотици, които изместват билирубина от мястото му на свързване с албумина.
3. Нарушено залавяне на неконюгирания билирубин от чернодробните клетки при тежка сърдечна недостатъчност и портална хипертония със забавен кръвоток по порталната вена и др.
4. Дефекти в конюгирането на билирубина в хепатоцитите – при пълна липса (синдром на Crigler - Najjar) или недостатъчна активност на ензима, който катализира конюгацията (напр. при физиологична жълтеница на новородените. При увреждане на хепатоцитите при хепатит, цироза.
5. Нарушена екскреция на конюгирания билирубин в жлъчните капиляри – при вродени дефекти (синдром на Dubin-Johnson, синдром на Rotor), потискане от някои вещества - медикаменти, рентгенови контрастни вещества. При паренхимни заболявания, водещи до нарушена екскреция и застой: остри и хронични хепатити, автоимунен хепатит, първична билиарна цироза, токсични увреждания, увреждания от медикаменти, алкохол и др.
6. Обструкция на жлъчните пътища и нарушено оттичане на билирубина - стриктури или стенози на ductus choledochus, обструкция на жлъчните пътища от камъни, тумори (карцином на жлъчните пътища, на папила Vater, на панкреаса.
Повишаването на общия билирубин над 30-35 μmol/l води до появата на жълтеница - жълто оцветяване на кожата и склерите вследствие отлагане на билирубин в тъканите.
