А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ю Я
Ахалазия на хранопровода
На латински език: Achalasia oesophagi.
На английски език: Esophageal achalasia.
Определение: Ахалазията се характеризира с невъзможност на долния езофагеален сфинктер (ДЕС) да се отваря при преглъщане и с липса на нормална перисталтика на хранопровода.
Епидемиология: Относително рядко заболяване е . Най-често се изявява между 30 и 50- годишна възраст, но се среща и у деца.
Етиология: Ахалазията се дължи на денервация на хранопровода в долната му част, поради дегенерация на plexus myentericus Auerbachi по неизвестни причини. Изключително рядко може да бъде вродено заболяване.
Патогенеза: Редукцията на ганглионерните клетки води до: недостатъчно отваряне на ДЕС по време на гълтане; повишено налягане на ДЕС в покой; липса на перисталтика на хранопровода.
Перисталтичните вълни представляват координирани контракции на мускулатурата на хранопровода, които пренасят храната в стомаха. ДЕС е затворен и предотвратява връщането на храна и стомашен сок от стомаха в хранопровода. При поглъщане на храна този сфинктер се отпуска и храната преминава в стомаха. При ахалазия инервацията на долната трета на хранопровода и на ДЕС е нарушена и перисталтичните вълни са слаби и некоординирани, а ДЕС не се отпуска, при което е затруднено преминаването на храната в стомаха.
Клиника: Основен симптом на заболяването е дисфагията, която кара пациента често да пие вода, за да може да преглътне. В началото се проявява при прием само на твърда храна, но по-късно и на течна храна. Чест симптом е регургитацията на храна. Първоначално се появява само след хранене, а по-късно и спонтанно, в легнало положение. Някои болни имат чувсво за пълнота, по-рядко за спастични болки зад стернума (одинфагия).
В протичането на заболяването се наблюдават три стадия:
I стадий: има дисфагия при твърда храна, регургитация, одинфагия, но тези симптоми не са постоянни.
II стадий: в този стадий симптомите са по-слабо изразени, поради хипертрофията на хранопровода.
III стадий: налице са дисфагия при течности и регургитация.Хранопроводът е торбовидно разширен. Има задръжка на храна и течности.
Усложнения: редукция на тегло, белодробни усложнения (аспирационна пневмония, белодробен абсцес), малигнена дегенерация.
Диагноза: За подтавяне на диагнозата допринасят:
1. Рентгенологично изследване на хранопровода: при напреднал процес се установява - стенотичен участък с гладки сени и заострен връх в дисталната част и престенотично разширен мегаезофаг, подобно на чаша за шампанско.
2. Езофагогастроскопия – установява се дилатиран хранопровод със задържана храна и течности. Има значение за изключване на карцином на хранопровода или на кардията на стомаха.
3. Манометрия – установява се: повишено налягане в долната част на хранопровода; ДЕС не се отпуска при преглъщане; липсва перисталтика.
Диференциална диагноза: Прави се с дифузен спазъм на хранопровода, с карцином на хранопровода и на кардията на стомаха.
Лечение: Диета: Избягват се грубоцелулозни и пикантни храни. Препоръчват се кашави, полутечни ястия. Болните се хранят 5-6 пъти дневно. След нахранване се препоръчва да правят физически упражнения - извиване на шията и на гръдния кош назад; да не лягат 3-4 часа след това, да спят на висока възглавница.
Медикаментозно лечение: цели релаксация на ДЕС. Използват се: нитропрепарати (Nitroglycerin, Nitrolong);калциеви антагонисти (Nifedipin).
С успех се прилага балонна дилатация на кардията под ендоскопски контрол чрез пневматични и хидростатични дилататори. Тежко услажнение е перфорацията на хранопровода, може да настъпи и гастро-езофагеален рефлукс.
Оперативно лечение: Прилага се при напреднали случаи. Извършва се дистална миотомия (езофагокардиотомия по Heller – прерязва се надлъжния и напречния мускулен слой на дисталните 7-10 сm на хранопровода ), обикновено в комбинация с фундопликация по Nissen за ограничаване на рефлуксните прояви.
Прочетете за:
ататомия на хранопровода
