А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ю Я

Апендикс

Апендиксът е рудиментарен орган. Започва от задно-медиалната стена на сляпото черво на 2 до 4 сm под valva ileocaecalis. Средната му дължина е 7-8 сm, но варира от 2 до 20 сm.
Разположението на апендикса варира. Има четири основни положения:
1. Низходящо положение – насочен е надолу и достига входа на малкия таз. Понякога навлиза в малкия таз и при възпаление може да срастне с пикочния мехур, правото черво, женските полови органи. Това положение се среща най-често (в 40-50%)
2. Латерално възходящо положение – извива се нагоре, странично и се разполага между страничната коремна стена и сляпото черво.
3. Медиално положение – насочва се медиално, между гънките на тънкото черво.
4. Задно положение – разполага се зад сляпото черво.

Стената на апендикса се състои от:
1. Литавица (tunica mucosa) – покрита е с еднореден цилиндричен епител. Съдържа Либеркюнови жлези, които секретират слуз. В lamina propria на лигавицата и в подлигавичния слой се намират около 150-200 лимфни фоликули, поради което апендикса се нарича още чревна сливица – tonsilla intestinalis.
2. Мускулната обвивка (tunica muscularis) се състои от два слоя – вътрешен циркулярен и външен надлъжен.
3. Серозната обвивка (tunica serosa) обхваща изцяло апендикса и преминава в перитонеална дубликатура – mesoappendix.
Просветът на апендикса е незначителен. Понякога в него могат да попаднат чужди тела и фекални маси.

Апендиксът често се възпалява – appendicitis, при което е налице болка в определено място на коремната стена. За намиране на това място се използват следните точки:
1. Точка на Макбърней (MacBurney) – намира се на границата между външната и средната трета на линията, която свързва пъпа с предното горно хълбочно бодило на таза.
2. Точка на Ланц (Lanz) – разполага се между дясната и средната трета на линията, която свързва двете горни предни хълбочни бодила на таза.