А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ю Я
Алкална фосфатаза
Алкалната фосфатаза хидролизира различни фосфатни естери и осъществява трансфера на фосфатни радикали върху друг акцептор при алкално рН. Най-висока активност на АФ има в черен дроб, кости (остеобласти), плацента и чревен епител. АФ се описва като тетрамер, здраво свързан с хидрофобна част от молекулата си към мембранните структури на клетката. Под влияние на фосфолипази С и D, хидрофилната (водно-разтворима) част на молекулата се освобождава и попада в циркулацията, като димер съдържащ два атома Zn и един Мg.
Показания за изследване: диференциална диагноза на жълтеница (холестаза или хемолиза), съмнение за рахит и други костни увреждания.
Биологичен материал: Кръв се взема при стандартни условия и АФ се изследва в серум или плазма, без хемолиза или хиперлипемия.
Лекарствена интерференция: Някои антикоагуланти (цитрат и оксалат), хемолиза, хиперлипемия и хипербилирубинемия потискат активносста в серума. Аскорбиновата киселина, ацетилсалицилова киселина, Amiodarone, Carbamazepine и много други лекарства интерферират положително, а Theophylline, Clofibrate, кортикосстероиди, естрогени, пероралниконтрацептиви - отрицателно.
Референтни граници: Зависят от метода и имат изразени възрастови особености. При DЕА-буфер и 37 °С:
за възрастни мъже и жени: 98-279 U/l
за подрастващи и бременни: 190-1000 U/l
Повишена активност на АФ в серума у подрастващи (усилената остеобластна активност) и при бременност (от плацентарен произход) е физиологично.
Увеличение повече от 5 пъти над горната референтна граница:
- брлест на Peget (активираните остеокласти разрушават и резорбират костната тъкан, което предизвиква активиране на остеобластите с увеличение на АФ в серума);
- остеомалация и рахит (по сходен механизъм);
- интра- и екстра- хепатална холестаза (увеличение на жлъчни киселини и соли в интерстициума “излющва” мембранната АФ от чернодробните клетки, което индуцира синтезът им и увеличава ензима в серума);
- чернодробна цироза (по сходен механизъм).
Увеличение до 5 пъти над горната референтна граница:
- първични и вторични костни тумори;
- първичен хиперпаратиреоидизъм с костно засягане;
- зарастващи костни фрактури;
- остеомиелит;
- тумори, абсцеси и други обемни процеси в черния дроб;
- вирусен и други хепатити;
- визпалителни чревни заболявания.
Намалението на АФ няма практическо значение.Някои форми на АФ се увеличават при злокачествени заболявания, но използването им като туморни маркери не дава сигурна информацията.
